СТАТИИ

Микрокосмос Мауърпарк


За един секънд хенд пазар, прерастнал в културен модел

 

 

 

 

 

 

КАПИТАЛ Light:

От древността хората имат едни и същи мечти – човек върви през гората и намира
златно съкровище. Приказни герои се натъкват ненадейно на вълшебни предмети,
чуждоземни търговци примамват с опасно омагьосани стоки, които променят съдби.
Случва се и днес, с особен чар на едно особено място – пазарът за вещи втора
употреба в Мауърпарк, Берлин.

Неделният ден тук започва, докато съботата още не е свършила – в онова междинно
време между тъмното и светлото. Дъждът тъкмо е спрял, мирише на топло кафе и
мокри камъчета. Първите търговци се трупат пред сборния пункт, за да разпределят
500-те щанда и да платят таксите си. Нещата вървят по списък, затворен от
миналата седмица, и всичко е ясно – 7 евро линеен метър за сергия, 33 евро за
триметров щанд с покрив. Флориан, току-що дипломиран млад инженер, е тук за пръв
път. Взeма щанд с покрив, защото се очаква жега. Дошъл е със съквартиранта си,
другия месец напускат общата си квартира и искат да разпродадат ненужното –
предимно винили, събирани с години за няколкото им съвместни диджей изяви.
Флориан се мести при гаджето си и освен винилите вече не му трябват и
прахосмукачката, ютията и многото слънчеви очила. За разлика от него съседите му
по сергия са често на пазара с тематичните си стоки. Отляво е Афифе – пълна
туркиня, която продава стари бижута, изпекла е кекс за клиентите. Отдясно е
Детлеф – белобрад чешит във военна униформа, колекционер на всякакви камуфлажи
от Bundeswehr-а, продава и цветни войничета и гилзи. Като нищо да ги събрал
наоколо – самият Мауърпарк (Паркът на Стената) се намира в доскорошната Зона на
смъртта, ничията земя между стените на немско-немската граница, години наред
празен ареал. След падането на стената хората окупират тези до скоро забранени
зони и ги превръщат в зелени площи за развлечения и отдих – символ на
освободените пространства, в буквален и преносен смисъл.

Днес Мауърпарк е едно от най-шарените места, които човек може да си представи: 8
хектара свободна зона за почивка, спорт, импровизиранa музика под открито небе и
незаменими залези; за квартални клики и туристи от цял свят, художници-айляци,
рисуващи с години произведението на живота си, баскетболни маниаци, хипари,
експериментиращи с йога в причудливи стойки и теоретици на живота, разтягащи 
дълги локуми сезон след сезон. 

Вече наближава обяд и Флориан е продал половината си винили за по 5 евро. 
"Купиха първо любимите ми, едва се разделих с тях, но бързо ми олекна, като 
си помислих колко пространство освбодих." Хората са десетки хиляди, слънцето е 
високо, блесват всички крайности – събрали са се колекционери и фланьори, студенти 
и безработни, пънкари и зъболекари, неориентирани туристи и целенасочени местни, 
възрастни дами с ярки червила и сиви кученца и млади амбициозни фотографи, от Ориента 
и от Запада. Тук-там се мяркат недоспали групички с големи слънчеви очила, които се 
хилят звучно на всяка дреболия от парти-безсъние, по челата им пише, че изобщо не са 
си лягали. Не само на тях им се вие свят: очите на това място виждат прекалено много, 
което мозъкът обработва прекалено бавно: истории на загубени спомени – кашон с лични 
черно-бели снимки, масивен скрин от черешово дърво с миризма на детство, униформа на мед. 
сестра от Първата световна война, прашлясала цигулка и ръждив джобен часовник, колекция 
кибрити, картинна рамка с гравирани цветчета, класическа порнографска естетика от стари мъжки 
списания, кожа от одрана дива котка, дискети нинтендо, велосипедни джанти, пощенски картички 
с емоционални поздрави от всички точки на света, ръчно направено хвърчило, азиатски вятърни 
камбанки, африканска тарамбука, арабско наргиле, балкански чушкопек...

>> Цялата статия можете да прочетете в КАПИТАЛ Light